Проф. Николай Радулов алармира, че случаят с арестите на група последователи на световната организация „Кръв и чест” в Пловдив ще срещне сериозни доказателствени препятствия. Голяма група бе задържана, но в ареста остава само един от обвиняемите — факт, който според експерта говори за сложност при свързване на хората с конкретни прояви.
Какво всъщност се случи в Пловдив
Неонацистките идеологии привличат все повече млади хора у нас. Голяма група последователи на световната организация „Кръв и чест“ бяха задържани в Пловдив, но само един остава в ареста. Именно това разделение между шумовите арести и реалните доказателства предизвиква вниманието на проф. Радулов.
„Просто шумът покрай случая, свързан с два други случая – с побой над непалци и убийство на човек, доведе до голямо обобщение, свързано с неонацистки знаци и клуб на неонацисти,” каза той и поясни, че медиите и общественото внимание често създават впечатление за по-голямо разпространение на групите, отколкото е реалността.
Къде е проблемът при доказването
Според проф. Радулов трудно се доказват такива случаи, защото „за да има пропаганда, не е достатъчно да има книга.” Той уточнява: „Тази книга трябва със съответния коментар да я връчваш на хора, да ги караш да я четат, да посочваш отделни пасажи, или да проповядваш това, че сме свръххора. Има елементи, които са задължителни, за да се докаже пропаганда.”
Експертът подчерта, че органите трябва да открият конкретни хора, „които са били обработвани” — само така може да се изгради непробиваемо доказателство за системна пропаганда или вербуване. По думите му, „трудно ще има затруднение пред тези, които работят по доказването” ако няма следи за организирана и постоянна дейност.
Реакциите, които объркаха картината
Проф. Радулов припомня, че неонацизмът започна да се развива през 80-те години и първата му проява била „терористичен акт в Болоня”. След това тези организации „започнаха да получават по-граждански вид, движейки се към движение, след това към партии”. Но локалните прояви често са различни и не винаги покриват критериите за пропаганда или организирана престъпна дейност.
„Тази група, известна навремето на НСС, очевидно не е ималата такава дейност, за да остане непрекъснато в полезрението на специалните служби и МВР,” заявява проф. Радулов и добавя, че „пропуск бихме могли да търсим, ако тази организация наистина е постоянно съществувала и постоянно проявяваща се.”
Радикализацията: тесни кръгове и познати лица
Експертът прави разграничение между радикални младежки групи и неонацистки групи: „Радикални младежки групи и неонацистки младежки групи са различни. Едните се занимават с разпространение на нацистка идеология, а другите са радикализирани от някои проблеми в обществото.”
В град като Пловдив радикализирани групи са „тесен кръг от хора, които са едно общество, познаващи се един друг,” казва той. Именно тази локална структура прави разследването сложено — хората са в общности и може да няма ясни следи за системна дейност.
Социални мрежи и институционални пропуски
Проф. Радулов предупреждава за пропуски и в работата на институциите: „Хора като Динко, който ловеше мигранти, съществуват само защото полицията не си върши работата след подадени сигнали.” Той настоява, че социалните мрежи „трябва да се наблюдават”, защото капаните са такива, че „често в тях може да влезе наивник.”
Освен това остава неясно дали задържаните имат връзка с други престъпления — това е друг ключов елемент, който ще усложни процеса на доказване, както посочва експертът.
Заключението на проф. Радулов е едновременно предупреждение и призив: случаите трябва да се разглеждат внимателно, с доказателства за системна дейност и обработка на хора, а не само въз основа на социален шум и отделни инциденти.
