Атанас Рибарски откровено: възхищение към Трифон Иванов и уроците от Ферарио Спасов изпъкват като основни точки от неговата житейска и професионална равносметка. Селекционерът, който временно пое националния отбор през октомври, сподели в официалния подкаст на Българския футболен съюз как детските идоли и трагичният край на състезателната му кариера са оформили пътя му като треньор.
Рибарски припомня началото – малко дете, което на улицата „мислело, че е нападател“, после било преквалифицирано и приело новата роля с желание и отдаденост. Но имало човек, чието присъствие го е следвало през всичко.
Идолът, който определяше номера
„Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3,“ казва Рибарски без колебание. Този прост, но силен акт — да носиш любимия номер — говори за дълбокото въздействие на преклонението пред играча и за начина, по който идолите оформят мечтите на младите футболисти.
Това е повече от носталгия. Номерът и спомените са част от идентичността, която след това Рибарски пренася в треньорската си работа — както в отношението към играчите, така и в чувството за отговорност пред футболната история.
Травма и обрат: ранният край на кариерата
В разговора той не спестява болезнените моменти: тежка травма в главата, която слага преждевременен край на състезателния му път. Тези години на загуба на игровото поле се оказват повратни — вместо да угаснат амбициите му, те ги пренасочват към треньорството и работата с млади таланти.
Рибарски говори за прехода с ясен тон: болката от края на кариерата и решимостта да остане в играта, но вече от другата страна на оградата — тази на наставника и селекционера.
Уроците от Ферарио Спасов
Особено емоционална част от подкаста е посветена на Ферарио Спасов, с когото Рибарски работи в „Берое“. Там той получава уроци, чието истинско значение осъзнава много по-късно.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят,“ разказва селекционерът.
Микроклиматът в съблекалнята
От Спасов Рибарски за първи път чува колко голямо значение имат отношенията в един отбор и процесите, които остават невидими за външния свят. „Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав,“ споделя той.
Това спокойствие и умението да разчиташ хората се оказват решаващи качества за всеки мениджър, особено в моменти на криза и липса на опции.
Спомен, който показва характера
Рибарски връща слушателя към личен анекдот, който разкрива човечността на Спасов: два дни преди мач, при лавина от проблеми с контузени и наказани, докторът съобщава, че още двама са с температура. Когато всички виждат безизходица, Спасов реагира по неочакван начин — с шега и покана за риболов.
„Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: ‘Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.’ Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време – от мач на мач, от тренировка на тренировка. Светла му памет,“ споделя Рибарски.
Поглед към бъдещето: Академия БФС
Рибарски обръща внимание и на бъдещето на българския футбол чрез проекта „Академия БФС“. Той описва работата с деца, родени през 2013 г., които живеят и тренират в efbet футболната база в Бояна и учат в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца,“ коментира селекционерът, отбелязвайки, че документалният подход към процеса дава шанс на таланти от места, където дори няма футболни отбори.
Разговорът с Атанас Рибарски продължава с още истории за футболната и треньорската му кариера и може да бъде видян в официалния подкаст на Българския футболен съюз.
