Босна и Херцеговина бе включена в т. нар. „сив списък“ на държавите с недостатъчна борба срещу пране на пари и финансиране на тероризма, съобщи босненската национална телевизия БХРТ. Решението на Групата за финансово действие (FATF) влиза в сила с незабавни последици — страната ще бъде под засилен международен финансов надзор.
FATF констатира, че босненските власти не са отстранили съществените рискове, посочени от MONEYVAL — специализирания орган на Съвета на Европа за държави извън международния механизъм в тази област. Според оценката, липсват ключови мерки като регистър на реалните собственици на компании и ефективно законодателство за управление на незаконно придобито имущество.
Какво означава засиленият надзор
Международният надзор ще наложи на всички световни и местни банки да извършват засилени проверки на транзакции към и от Босна. На практика това може да доведе до по-бавни и по-скъпи международни преводи, по-строг контрол върху работата на банковия сектор и възможни ограничения от страна на чуждестранни кредитни институции.
FATF, организация в която участват над 40 държави и структури — сред които Европейският съюз и Съединените американски щати — взима това решение след дългогодишни предупреждения от Съвета на Европа. MONEYVAL е оценил, че Босна не е изпълнила ключови препоръки и поради това страната е върната в списъка.
Кой ще усети удара най-силно
Икономисти предупреждават, че най-засегнати ще бъдат износителите на стоки и представители на малцинствата, които получават помощи от чужбина. Радио Свободна Европа припомня, че общите помощи за диаспорите в Босна възлизат на 2,2 милиарда евро годишно — обем, който може да стане по-труден за трансфер при по-строги банкови проверки.
Освен това има реален риск някои чуждестранни банки да ограничат или дори прекратят работата си с босненски финансови институции. Това би могло да рефлектира върху инвестиции, кредитния рейтинг и общата икономическа стабилност на страната.
Реакции и предупредителни сигнали
Делегацията на Европейския съюз в Сараево заяви, че е запозната с решението на FATF и призова местните власти да премахнат недостатъците в управлението. В официално съобщение делегацията отбелязва: „ЕС е осигурил значителна техническа помощ на Босна в тази сфера чрез програми за финансиране с европейски средства, така че ЕС е готов да продължи да подкрепя Босна в изпълнението на мерките, предвидени в Плана за действие на FATF“.
Босна бе поставена за първи път под „засилен надзор“ между 2015 и 2018 година. Сега отново е в списъка поради „недостатъчно развита система за откриване и предотвратяване на финансови злоупотреби“, посочва босненската редакция на Радио Свободна Европа. Икономистите предупреждават, че този път последствията може да засегнат широка група граждани и фирми.
Следващите стъпки
Решението на FATF оставя на босненските власти задачата да приложат конкретни реформи и препоръки. Ако страната изпълни изискванията в Плана за действие, има възможност за премахване от списъка в бъдеще — но до тогава международният финансов контрол ще продължи да оказва натиск върху икономиката и ежедневните операции на гражданите.
Истината е, че последиците вече се усещат: от възможни забавяния на трансфери до по-скъпо банкиране за бизнеса и гражданите, които разчитат на помощи от чужбина. Видимите ефекти върху инвестициите и кредитния климат могат да се проявят бързо, ако реформите не бъдат ускорени и изпълнени стриктно.
