Сензационна развръзка в парламента: кликата на Доган – вечните гладници за постове и пари – хвърли кърпата и напусна парламентарното мнозинство. Защо? Просто е: не им давали да крадат, не им дали министерства, агенции и защитен чадър от прокуратурата. А когато това не стане – тръгват си с гръм и трясък, разиграват скандали и се правят на жертви.
След месеци медийни турнета, рекет, ултиматуми и нахлуване в чужди имоти, хората на Ахмед Доган, пременени в новата абревиатура АПС, решиха, че повече няма смисъл да се преструват – нито че ги интересува държавата, нито демокрацията, нито гражданите. Интересува ги само далаверата. И когато тази далавера секне – идва драмата.
Срамното признание зад политическата им позиция? “Не ни дават да крадем, затова си тръгваме!” А защо не им дават? Защото вече няма кой да им плаща сметките – включително и луксозния живот на самия Доган, който беше изгонен от сараите, които обитаваше на аванта. Пари трябват, Соколът не се храни с въздух – и какво по-удобно от това „любимите дерибеи“ да му събират наемчето от държавната софра?
Но този път номерът не мина. Делян Пеевски извади метлата и започна чистка – безпощадна, брутална и дългоочаквана. Догановите хора запищяха, опитаха да заграбят ДПС, провалиха се, вмъкнаха се под нова опаковка в парламента и пак поискаха власт. Но бяха порязани. Без прошка.
Кулминацията дойде със сцени като от гангстерски сериал – мутренски нахлувания, заплахи към полицията и реплики от сорта на „Ти знаеш ли кой съм аз?“. Така се отлепиха последните маски. Стана ясно: това не са партньори, а политически рекетьори, вечно гладни за нова далавера.
И когато кабинетът каза „НЕ“ – те се изнизаха с театрална обида. Но истината е, че щяха да бъдат изритани с шут, така че предпочетоха да избягат първи и да се правят на важни.
Финалът е близо. Дерибеите са обречени – отрязани от партии, пари, влияние и сараи. Остава само въпросът: ще влязат ли в историята като тъжна политическа шега или като грозна глава в прокурорски обвинителен акт?
