Дънното тралене позволява на риболовните кораби да улавят огромни количества риба и морски безгръбначни — около 19 милиона тона годишно, което е приблизително една четвърт от световния улов на диви морски организми. В същото време обаче този начин на риболов нанася тежки и често необратими щети на морските местообитания.
Как работи дънното тралене
При този метод риболовните кораби теглят големи мрежи по морското дъно. Тежки приспособления и верижни въжета раздвижват седиментите и насочват рибата към задната част на мрежата. Ефектът е впечатляващ: при едно преминаване могат да бъдат уловени десетки хиляди килограми морски организми.
Истината обаче е, че в мрежите попадат не само целевите видове. Страничният улов се връща обратно в морето в големи количества — често вече мъртъв. Между 2010 и 2014 г. ежегодно са били изхвърляни над 9 милиона тона улов, или около 11 процента от общото количество; на траловия риболов се пада близо 60 процента от тези количества.
Ударът върху корали, гъби и дребни обитатели
Тегленето на тежки съоръжения по дъното разбива корали и гъби, които служат и за храна, и за дом на други морски видове. Засегнати са и животни, обитаващи седиментите — от раци до безгръбначни организми. Дълбоководните корали и гъби растат бавно и възстановяването им може да отнеме десетилетия или дори столетия.
„Необходимо е хората да престанат да възприемат океана като нещо, което е извън полезрението им и за което не е нужно да мислят“, казва Саймън Тръш, професор по морски науки в Университета на Окланд, който изследва екосистемите на морското дъно. По думите му въздействието на траленето обхваща изключително големи територии.
„Дълбоководните корали могат да живеят хиляди години и да достигнат размерите на дървета с височина 30 метра. Тези местообитания се унищожават от траленето. Достатъчно е едно преминаване на трал“, предупреждава Тръш.
Климатичните последици от раздвижването на седиментите
Освен пряката физическа вреда, траленето буди опасения и заради възможния си принос към климатичните промени. Седиментите на морското дъно съхраняват огромни количества органичен въглерод — най-големият запас на планетата. Когато траловете раздвижват тези седименти, заровената органична материя влиза в контакт с кислород и микроорганизми, които могат да я преобразуват във въглероден диоксид.
Моделно изследване от 2024 г. показва, че около 55–60 процента от въглеродния диоксид, образуван по този начин, достига атмосферата в рамките на десетилетие. Според оценките на изследователите емисиите от този процес биха могли да са приблизително два пъти по-големи от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на гориво от световния риболовен флот.
Има ли начин да се намалят щетите?
Някои риболовни предприятия експериментират с приспособления в мрежите — например панели, които да позволяват на по-големи морски животни да се измъкнат преди уловът да бъде изтеглен на борда. Тези решения обаче не са универсални: ефективността им зависи от вида на риболова, използваните съоръжения и целевите видове.
Крайните данни са ясни — дънното тралене осигурява големи количества улов, но плащаме висока цена за екосистемите и за климата. Последиците от един проход на трал могат да се почувстват столетия наред, а човешките решения днес ще определят дали морското дъно ще се възстанови или ще остане обезобразено за поколения напред.
