Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев влезе остро в дебата за следващия многогодишен бюджет на ЕС (2028–2034 г.), настоявайки той да донесе не просто обещания, а реални средства за защита на външните граници и ефективно управление на миграцията. Думите му прозвучаха по време на дискусия в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи — и оставиха усещане за неотложност и изискване за действия.
Какво точно настоя Радев
Радев не скри, че очакванията към следващата финансова рамка са големи: тя трябва да гарантира възможности за реакция при кризи, но и дългосрочни инвестиции за постоянен оперативен капацитет. Той подчерта, че държави на първа линия като България поемат тежестта за защитата на европейските граници и затова бюджетната архитектура трябва да дава повече практическа стойност на държавите членки.
Колко пари са на масата
Европейската комисия вече предложи цифри, които не са за подценяване: 15,4 млрд. евро за подкрепа на Шенгенското пространство, европейското интегрирано управление на границите и общата визова политика в периода 2028–2034 г. Индикативната стойност за управление на миграцията, убежището и интеграцията е близо 12 млрд. евро. Това означава възможности — но и въпрос: ще се използват ли средствата правилно?
Какво се крие зад числата
Радев призова парите да не служат само за спешни мерки, а да бъдат канализирани към дългосрочни решения — модерни технологии, постоянен оперативен капацитет и системи, които работят ден след ден. Това не са празни думи: става дума за конкретна промяна в начина, по който се разпределят средствата, така че да носят реален ефект на терен.
Технологии и обмен на данни — ключът към сигурността
„Съвременната гранична сигурност не е само въпрос на физическо присъствие на терен, а зависи от наличието на модерни технологии, надеждни информационни системи и ефективен обмен на данни между държавите членки“, заяви Радев. Той настоя за засилен фокус върху развитието на широкомащабните информационни системи, тяхната оперативна съвместимост и сътрудничеството с трети държави по въпросите на миграцията, охраната на границите и визовата политика. По думите му обменът на информация е фактор за по-точен анализ на риска и съответно за по-бърза реакция при възникващи заплахи и кризи.
Защо това променя играта
Когато системите комуникират и информацията достига навреме, възможностите за бърза реакция се умножават. Радев очерта тази логика ясно: инвестициите в технологии и обмен на данни имат пряко отражение върху ефективността на границите и възможността да се предвидят заплахи.
Къде трябва да отидат парите според ЕНП
Радев подчерта позицията на ЕНП: „сигурност на външните граници, работещи процедури за връщане и реадмисия, реални действия срещу мрежите за трафик на хора и контрабанда на мигранти“. Той настоя инвестициите да бъдат обвързани с ясни цели и резултати — не просто харчене на средства, а проследими ефекти.
Солидарност или празни обещания?
Особено важно, според Радев, е солидарността да бъде реална и измерима — за страни като България, Гърция, Кипър, Испания и Италия, които първи посрещат миграционните вълни. Това е призив за гаранции: помощта да е видима и да достига там, където е най-необходима.
Заключение: Радев завърши с предупреждение, което звучи и като апел: „Сигурността на външните граници е споделена отговорност. Никоя държава не може да се справи сама с миграционния натиск. Последните години показаха колко бързо може да се променя ситуацията, така че ЕС трябва да разполага с капацитет да управлява тези процеси ефективно“, изтъкна българският евродепутат. Това е предизвикателство към следващия бюджет — дали той ще отговори на думите или ще остане на хартия, предстои да видим.
