Откриването на фенобарбитал в кръвта на лидера Ивайло Калушев хвърли нова светлина върху странните и болезнени случаи, свързани с организацията, чийто членове бяха намерени мъртви в райони като Петрохан и Околчица. Новината за упойващото вещество отвори поредица въпроси: дали става дума за организирано самоубийство, за убийство, или за комбинация от двете?
Какво показват фактите
От текстовете става ясно, че самоубийството е извършено организирано в три последователни групи — достатъчно зловещ метод, за да позволи на следващите да подредят телата на предишните. След намирането на телата, в едно от тях е открито упойващо вещество, а вчера на брифинг МВР потвърдиха една от версиите за убийство и самоубийство. В кръвта на Ивайло Калушев е намерен фенобарбитал.
Това откритие не е просто медицинска подробност — то връща мисълта към други организирани, ритуално оформени актове, в които барбитуратите са играли ключова роля.
Историята на едно опасно лекарство
Фенобарбиталът е стар барбитурат, използван още от 1910-те години. Той има силно седативно действие и при предозиране може да бъде смъртоносен. В миналото барбитуратите са били сравнително достъпни, което ги е превърнало в предпочитан метод в някои култови практики през 70-те и 80-те години — макар не винаги конкретно фенобарбитал.
Оказва се, че лекарството не е само фармакологичен феномен, а и социален: в редки, но добре документирани случаи то е използвано в масови или ритуални самоубийства, свързани с религиозни култове или крайни групи.
Спомен от Ранчо Санта Фе
Един от най-известните примери е от 1997 г., когато 39 членове на култ в Ранчо Санта Фе, Калифорния, приемат смес от фенобарбитал, алкохол и храна — често се споменава ябълково пюре — и след това поставят найлонови торбички върху главите си, за да ускорат настъпването на смъртта. Мотивът бе описван като „преход“ към по-висше духовно ниво, свързан с кометата Hale–Bopp. Този случай остава един от най-документираните ритуални инциденти, в които фенобарбитал е бил използван.
Така историческите примери създават болезнена паралелна рамка към сегашните разкрития около Калушев и откритото упойващо вещество.
Психологическата страна на действието
„Този човек е имал някакви вътрешни съпротиви. И за да може да пребори това напрежение, тревога и безпокойство от факта, че ще извърши това действие, той е взел успокоително средство“. Това е коментарът на психиатъра д-р Веселин Герев. По думите му присъствието на седатив в кръвта може да означава, че извършителят е колебаел дълго — нещо, което променя многообразието от възможни обяснения: от планиран акт до външен натиск или дори насилие.
Именно подобни психологически нюанси правят разследването толкова деликатно: намерено вещество говори за начин, но не и за мотив.
Какво още трябва да се знае
Фактите, изложени до момента, сочат интересна и мрачна картина: сравнително достъпни барбитурати в миналото, прицелени в колективни действия; организирани групи, действащи по схема; открит фенобарбитал в тялото на лидер. Това не означава окончателни отговори, но поставя сериозни въпроси пред разследването и обществото.
Допълнително разяснение за лекарствата: денобарбиталът е неселективен депресант на централната нервна система, използван предимно като успокояващо хипнотично средство и като антиконвулсант в субхипнотични дози, помага при епилепсия. Тези медицински данни обясняват мощността на група лекарства, които във враждебни ръце могат да доведат до трагични резултати.
Времето и разследването ще кажат още, но дотогава остават въпросите: какво точно е станало зад затворените врати на тази организация, кой е действал и доколко подобни практики имат почва в съвременни групи? Историята е далеч от приключила.
