Индонезия вдига завесата над първите ограничения, взети от правителството в Джакарта заради икономическите трусове след конфликта в Близкия изток. Решението да се режат дни от националната програма за безплатни училищни хранения хвърля сянка върху милиони семейства — и разкрива жестокия избор между бюджетни правила и социални обещания.
Програмата, стартирана през януари 2025 г. по време на кандидатпрезидентската кампания на Прабово Субианто, бе представена като мощна мярка срещу детската недохраненост. Днес обаче тя е първата жертва на превърналата се в кошмар комбинация от поскъпващ петрол и нужда от икономии.
Намаление, което тежи
Националната агенция по хранене (NFA) обяви, че раздаването на храни ще бъде намалено от шест на пет дни седмично — с изключение на регионите с най-висока детска недохраненост. Решението автоматично удря програмата, която по данни на агенцията достига до 61 милиона души и беше замислена да обхване до 83 милиона получатели.
Заместник-директорът Наник Сударати Дейанг не крие сметките: това ще позволи да се спестят „около 2,3 милиарда долара“. Това число звучи престижно на хартия, но зад него стоят реални деца, училищни столове и тревожни родители.
Защо се стигна дотук
Правителството представя тази мярка като част от по-широка инициатива за смекчаване на ефектите от войната в Близкия изток, която доведе до рязко покачване на цените на петрола. Индонезия произвежда суров петрол, но е нетен вносител и силно субсидира горивата и природния газ — факт, който превръща всяко поскъпване в нов разход за държавата.
Според постъпилите данни високите цени на петрола увеличават разходите на държавата с около 12,3 милиарда долара годишно или 5 на сто от бюджета. Страната е законово задължена да поддържа бюджетния дефицит под 3% от БВП, а това налага твърди решения и болезнени жертви.
Политика срещу реалност
Политологът Фирман Нуур от BRIN предупреждава, че тази промяна не е просто бюджетен трик: „Това сочи, че дори водещата политика на президента не е застрахована от мерките за икономии.“ Неговите думи рисуват картина на правителство, притиснато между обещания и фактическа финансова реалност: „Нуждаем се от корекции, защото никой не знае кога войната ще приключи, а цените на петрола ще продължат да растат… натискът върху финансовата ни сила, произтичащ от войната, вече започва да се усеща.“
Говорителят на президента Прасетьо Хади обяви надеждата на кабинета да спести до 4,7 милиарда долара, но подробности липсват. Междувременно в списъка с разглеждани мерки влизат въвеждане на дистанционна работа един ден седмично, намаляване на официалните командировки и по-широко използване на обществения транспорт.
Дали това ще стигне?
Анализаторите не са оптимисти. Дени Фрияван от индонезийското подразделение на CSIS остро отбелязва, че реженето на един ден храна седмично или един ден дистанционна работа няма да компенсират липсата на реформи в големите бюджети. Това е предупреждение: мерките изглеждат като пластири върху пробита лодка.
Програмата също бе критикувана по други причини — поредица случаи на натравяния на ученици и обвинения за ниско качество на храната подкопаха доверието. Тези сигнали вече присъстват в публичния дебат и дават допълнителен аргумент на обвързаните с икономиите чиновници.
Какво остава за семействата
За милионите семейства, които разчитаха на тези хранения, решението означава лишаване от важен дневен ресурс. За държавата то е ясна демонстрация, че и големи политически обещания могат да бъдат пренастроени, когато икономическата реалност го изисква.
Остава въпросът кой ще плати цената в дългосрочен план: краткосрочните икономии или социалните последствия от намаленото хранене и влошено доверие в програмата? Джакарта явно е готова да рискува едното в името на другото — но истинският разход ще проличи с времето.
