Иран е в икономически водовъртеж. Блокада на пристанища, въздушни удари и съкрушителни прекъсвания на веригите за доставки създадоха комбинация, която разтърси фабрики, пазари и семейни сметки. Последствията вече са видими – от замразени строежи до лавинообразно поскъпване на хранителни продукти.
Как започна икономическата верига на поражения?
Съединените щати блокираха иранските пристанища, прекъсвайки голяма част от вноса и износа на петрол. Това удари приходите, които носят милиарди долари, и увеличи напрежението, което преди войната вече бе довело до масови протести. И ако икономическата искра отново запали улиците, властите вече са изправени пред нов, по-широк социален катаклизъм.
Израелските удари, насочени по официални данни към индустриалната база на Корпуса на гвардейците, излязоха извън тези рамки. Пострадаха и заводи, които не са свързани с паравоенни структури – ефект, който парализира критични отрасли извън петролния сектор.
Кои сектори са най-засегнати
Два от най-големите износни сектора, несвързани с петрола, бяха ударени трудно. Поскъпването на пластмасите, тръбите, тъканите и опаковките направи невъзможно нормалното функциониране на хранителната верига – от млякото до сиренето. Дори производството на килими, символ на иранската занаятчийска култура, почти е спряло.
Огромните стоманени заводи, някога двигател на икономиката, са замлъкнали. „Мобараке стийл“ и „Хузестан стийл“, заедно с редица по-малки съоръжения, преустановиха дейност. По данни от агенции над 50 нефтохимически комплекса са затворени.
Хората на първа линия: истории и числа
Един инженер от Техеран, който се счита за в горния 1 процент на обществото, остана без работа непосредствено преди войната. „Аз съм в горния 1 процент на обществото и в момента съм без работа. Изключително съм притеснен за бъдещето си“, казва той, и предупреждава, че спестяванията ще започнат да се изчерпват през следващите седмици.
След пет седмици бомбардировки хиляди фабрики са пострадали. Работните места се топят: правителствени официални лица посочват поне 1 милион пряко загубени позиции, а експерти предупреждават, че ефектът на доминото може да застраши между 10 и 12 милиона работни места – почти половината от работната сила.
Цените и ежедневието
Цените скочиха драстично: пилешкото месо поскъпна със 75 процента за седмица, говеждото и агнешкото – с 68 процента. Много млечни продукти са поскъпнали двойно. Строителният сектор е замръзнал, а цената на железните листове се е увеличила повече от двойно.
Малките и средни бизнеси, които разчитат на интернет и онлайн продажби, бяха задушени от мрежови блокади още от началото на протестите. Това допълнително затрудни достъпа до пазари и увеличи риска от фалити.
Има ли изход и колко време може да издържи страната?
Иран разчита и на стратегическото си оръжие – контрол над Ормузкия проток. Лидерите заявяват, че ключовият воден път ще бъде отворен само ако блокадата бъде вдигната и войната приключи. В същото време някои индустриалци смятат, че възстановяването е възможно, но изцяло зависи от премахване на международните санкции: „Ако не успеем да постигнем вдигане на санкциите чрез споразумения, тогава оптимистичната прогноза… просто няма да се сбъдне“, казва един от тях.
Правителството обеща повишение на обезщетенията при безработица, но социалноосигурителната система е под сериозно напрежение, тъй като зависи от държавните дялове в нефтохимическите компании и други ключови сектори.
Все пак има и резерви: към края на 2025 г. страната разполагаше със значителни запаси – електрическо оборудване за около осем месеца, цимент за близо шест месеца, стомана и желязо за четири месеца. Тези резерви могат да осигурят време, особено ако бъдат приложени строги квоти. Но въпросът остава: кой ще издържи най-дълго – икономиката на Иран или външният натиск и последиците за живота на милиони хора?
