Иван Савов, криминалист и председател на Българската оръжейна асоциация, хвърли примка от въпроси в ефира на БНР около случая „Петрохан“. Той директно призова новия вътрешен министър Емил Дечев да осветли разследването — и не като формален акт, а чрез пълен одит, който да сложи край на спекулациите.
„Винаги истината излиза наяве. Мисля, че е редно хората да разберат как стоят нещата“, каза Савов. Тонът му е на човек, който вижда неща, които не се подреждат — и иска публични отговори.
Какво стои зад числото 16?
Цифрата, която събуди най-много въпроси, е 16 — толкова оръжия били свързани с един човек. „Очевидно са много“, казва Савов, но бърза да сложи детайли, които ускоряват пулса: мерници за лазерно насочване са свободни за продажба, но за закупуването на заглушител е нужно ловно разрешително.
Тук възниква въпросът, който гори като недопушен цигарен клеч: ако наистина е имало заглушители за част от оръжията, как са придобити те? „Което би могло да значи, че някое от тези лица е имало ловно разрешително или пък че са незаконни заглушителите“, предупреждава Савов. Възможните обяснения оставят пространство за множество сценарии — и именно това пространство запълва конспиративните теории.
Мълчанието, записите и „гласовете на заден фон“
Савов остро критикува начина, по който МВР и службите „вадят“ информация — бавно, разпокъсано и без ясна картина. Думите му са резки: „Тъй като МВР и службите нямат навика да огласяват информация… в момента са в ступор и не знаят точно какво да покажат и какво да кажат.“
И дори ако самият той греши и не става дума за „убийства плюс 1 самоубийство“, липсата на ясен разказ подкрепя „всички конспиративни теории“, защото службите дават по малко и всичко остава „безкрайно объркано, безкрайно неясно“. Савов обръща внимание и на записите, които циркулират — в тях се чуват „гласове на заден фон, които нямат никаква връзка с това, което се вижда на кадрите“. Тази несъответност тласка към нови въпроси: кой контролира информацията и кой има интерес нещата да останат неясни?
Психодиспансерите и провалът на системата
Друг ключов момент в изявлението на Савов е липсата на общ регистър и комуникация между психодиспансерите. Без централизирана информация дали дадено лице е под наблюдение, контролът върху притежателите на оръжие куца.
Според него процедурата за разрешително е ясна, но пробойните идват при практическата й реализация: първо обучение в няколкодневен курс, след това куп документи — сред които бележка от районната психиатрия по местоживеене — и накрая преценка на служителите от КОС дали желанието за оръжие е оправдано. Именно тази преценка, „най-мътната част от нещата“, е силно субективна и често отваря вратата за корупция.
Савов разказва и как при проверки полицаите виждали хора с видими психични проблеми, но не можели да откажат презаверяване, ако лицето не е диагностицирано и представи бележка, че не се води на отчет. Резултатът: в началото кандидатите се тормозят, после — ако се влошат — системата няма лесен механизъм да ги спре.
Има готови решения — кой ще ги вземе?
От три години оръжейната асоциация има проект за законодателни промени. „Готови сме да предоставим и готови тестове“, декларира Савов. Но според него единственото, което липсва, е разбиране и воля от страна на Народното събрание. Тази липса остава като преграда пред промяната — и като аргумент в призива му към МВР: направете одит, покажете фактите, разчистете мъглата.
В края на разговора словата на Савов звучат като предупреждение и надежда едновременно: „Винаги истината излиза наяве.“ Но дали тя ще излезе благодарение на един одит — или ще бъде оставена в сянка от липсата на прозрачност — остава въпрос, на който обществото очаква отговор.
