На 13 януари 2022 г. в Търговския регистър се появява нов играч – Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ). Само 26 дни по-късно организацията получава среща с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на 8 февруари подписва споразумение с тогавашния министър Борислав Сандов. Как се стига от регистрация до официално подписан документ за броени седмици и защо това изстрелва НАКЗТ към международната сцена — въпросите са повече от назрели.
Какво пише в споразумението и защо то не е юридически акт
В подписания текст МОСВ и НАКЗТ договорят „подкрепа при осигуряване на регулаторни и контролни функции за опазване на околната среда и защитените зони“. Оказва се обаче, че това споразумение няма правна стойност. Истината обаче е, че именно то служи като силна легитимация в ключов период — точно когато НАКЗТ започва да върти проекти и да търси международни връзки.
Бързо членство в международни структури – как стана възможно
Само няколко месеца след подписа НАКЗТ става пълноправен член на EUROPARC и на Световната и Европейската рейнждърски федерации. По думите на Ивайло Иванов, представител на НАКЗТ, EUROPARC е „много влиятелна международна организация“ и в нея от българска страна членуват също Асоциацията на парковете в България и Дирекцията на парк „Централен Балкан“.
Логично възниква въпросът: как така новосъздадена структура получава бърза подкрепа и признаване? В текста се подчертава, че вероятно помощ е дошла от други български членове — сред които фигури като Тома Белев и Дирекцията на парк „Централен Балкан“, структура, свързана с МОСВ и по това време с влияние от страна на Сандов.
Последователността на събитията
Февруари 2022 г. — подпис със МОСВ, представлявано от министъра Борислав Сандов.
Август 2022 г. — НАКЗТ вече е член на EUROPARC, където двама български участници имат основна роля: частна организация и държавна дирекция с участието на Тома Белев и Борислав Сандов.
2026 г. — след случая Петрохан Сандов защитава решението си, като посочва, че международната членство е била легитимация за подкрепа чрез подписаното споразумение.
Дронове, патрули и мистерията на парите
До септември 2022 г. НАКЗТ вече обявява проект за въздушно наблюдение с високоспециализирани дронове – автономно инфрачервено и оптично наблюдение, покриващо до 700 кв. км. Иван Иванов твърди, че проектът е с частно финансиране, подкрепен от бизнеси като част от социалната им отговорност, и че „от няколко месеца работи напълно“.
Как обаче се събира подобно финансиране без гласност в медиите, без масова дарителска кампания и без публични средства по техни твърдения? Ако вложението е на стойност минимум в шест цифри, откъде идват средствата, след като финансовите отчети на НПО не показват тези приходи? Това са въпроси, чиито отговори липсват и които тежат върху цялата история.
Патрули и наблюдение — силни твърдения, малко прозрачност
Иван Иванов описва дневни планински патрули с високопроходими автомобили и мотоциклети, райони на западната граница, Понор планина, както и денонощно въздушно наблюдение с „огромни възможности“. Тези описания създават мрачна картина на мощна оперативна структура, чиято източник на ресурси остава неясен.
Въпросите остават
Оглушителното мълчание и опитите да се омаловажи познанството между Сандов, Белев и НАКЗТ пораждат съмнения. Може ли легитимацията да е служила като параван за други дейности? Възможно ли е да е използвана като инструмент за рекет, предвид множеството сходства с държавни структури в името? Ако три български организации членуват в една международна структура, общите им проекти би трябвало да са нормална практика — какви са тези проекти и кого обслужват те?
Историята не дава всички отговори. Но фактите — регистрация на 13 януари, среща и подпис за 26 дни, бърз пробив в международни асоциации и амбициозни проекти с дронове — създават напрежение и питат: каква е истинската цена на бързата легитимация и кой печели от нея?
