„На фокус“ по NOVA: бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев разкрива какво всъщност стои зад вербуването на агенти. Гласът му очертава картина, в която има план, правила и… много въпроси, които остават висящи. Какви са методите, кой носи отговорност и защо разрешение за 16 оръжия звучи необичайно — всичко това се оказва по-напрегнато, отколкото изглежда на пръв поглед.
Методите на вербуване: обещания, компромати и его
Методите са прости, но ефектни: материални стимули, убеждения, компрометиране и удар върху егото. Често се използва желанието да се изградят или запазят контакти с лица или група лица — и това не е само техника, а психология в действие. Йовчев описва тези подходи като смесица от убеждаване и натиск, които целят да направят човека отворен за сътрудничество.
Кой носи отговорност и къде е границата
Човекът, който работи с агента, трябва ясно да носи отговорност за действията му. По думите на Йовчев, недопустимо е сътрудниците да извършват престъпления — оперативната линия не бива да се превръща в поръчка за беззаконие. Това поражда остри въпроси за контрол и етика: кой наблюдава наблюдаващите и как се гарантира, че ръцете на оперативния работник не се оскверняват от противозаконни действия?
Служител или сътрудник — важна разлика
В ДАНС съществува ясна разлика: едните са щатни служители, другите — сътрудници, които могат да бъдат привлечени за определен период. Има и различни видове „тайни“ лица — секретни сътрудници и информатори — и за всички тях има много строги изисквания за подбор и работа. Това не е импровизация, а регламентирана процедура… поне на теория.
Роли на тайните сътрудници
Тайните сътрудници не са еднотипни: някои предоставят информация, други оказват влияние, трети осигуряват условия или логистика за реализиране на ситуация. Именно това многообразие прави системата ефективна, но и уязвима — защото различните роли изискват различни контролни механизми.
Как се избира един агент
По думите на Йовчев, за да бъде вербуван някой, той трябва да отговаря на три условия:
– да има оперативни възможности — достъп до желаната информация;
– да притежава лични качества — обучаемост и умение да пази тайни;
– да може да се изгради здрава връзка между агента и агенцията.
Тези условия звучат логично, но доказват и защо вербуването е търпелива и селективна работа — не всеки преминава през ситото.
Колко знаят и как се пазят тайните
Когато се назначи таен сътрудник, за него трябва да знаят минимален брой хора в ДАНС. При внедряването на агенти с чужда самоличност процесът изисква години. Ако агент бъде разкрит, има два пътя: оповестяване и стартиране на наказателно производство или компрометиране с цел да се отнемат възможностите му. Има и най-деликатната ситуация — когато агентът е починал: тогава възниква проблем с разкриването на самоличността му, защото тези, с които е работил, ще знаят какво ДАНС знае и могат да заличат следите от дейността му.
Разрешенията за оръжие и групата на Калушев
Йовчев остро възразява срещу факта, че един човек е получил разрешение за 16 оръжия — това не е нормално и трябва да се разследва: кой и на какво основание го е направил, още повече че разрешителните са издадени за кратък период от време. Той добавя, че групата на Ивайло Калушев, представяща се като природозащитници, трудно може да бъде оправдание за такъв оръжеен арсенал.
Възможни вмешателства и мълчанието на институциите
Една от хипотезите за сдружението на Калушев е, че в групата са били внедрени сътрудници на ДАНС. И.ф. председателят на агенцията Деньо Денев отказа да потвърди от трибуната на Народното събрание дали спекулациите са верни, с мотива, че информацията за вербувани лица е секретна. За момента ясен отговор няма — а именно липсата на отговор разпалва въпроси и подозрения.
Истината обаче е сложна: зад всяка вербовка стои план, хора и риск. И докато част от този свят остава зад завесата на тайната, именно въпросите — кой, защо и с какви права — продължават да безпокоят.
