Какво се случи на „Петрохан” и край връх Околчица разтърси обществото – и не защото липсва фактология, а защото фактите бяха подменени от мълчание и противоречиви сигнали. В ефира на „На Фокус” по NOVA журналистите Йово Николов и Мария Черешева надъхаха разговор, който пуска повече въпроси, отколкото отговори.
Защо доверието се разпада
„За всички е ясно, че обществото психяса около този случай и то поради причина, че първо не беше дадена своевременна информация, второ, когато беше дадена, възникнаха много въпроси без отговор до момента“, казва Йово Николов. Тезата звучи проста, но последиците са сериозни: когато институциите мълчат или дават объркващи сигнали, общественото въображение запълва празнините.
Имаше ли на място хора на службите?
Една от основните дупки в разказа е ролята на ДАНС. Мария Черешева директно пита: „При това чудовищно недоверие най-големият въпрос остава за съпричастността на ДАНС – имало ли е хора в групата, които са сътрудничили“. Отговорите обаче са размити: първо е казано „да“, после директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ Захари Васков отказа да отговори – „Аз няма да отговоря на този въпрос“.
Тайната на пресконференцията
Този ключов отказ се превърна в искра: импровизираната пресконференция, вместо да успокои общественото напрежение, запали още повече подозрения. Николов припомня и реакцията на службите по време на парламентарния контрол, когато изпълняващият функциите директор Деньо Денев също отказа да даде информация в открито заседание: „Аз няма да ви отговоря“. Какво крие това двойно мълчание?
Прекратени проверки и изтеглени сигнали
Друг тежък въпрос, който журналистите поставят, е защо всички проверки в ДАНС са били прекратени и защо разследванията по показанията на В. А. в ГДБОП са били затворени. „Основното оправдание е, че показанията на бабата и дядото са били оттеглени в ДАНС, а показанията на В. А. пред ГДБОП не са били верифицирани. От това разбирам аз, че ДАНС работи само по сигнал – и ако някой си изтегли сигнала, ДАНС престава да работи“, коментира Николов.
Този извод поставя под съмнение не само процедурите, но и практиката на службата – възможно ли е съдбовна информация да бъде заметена с един подпис? Това обяснява и защо обществото усеща несправедливост.
Изчезнали свидетели и изтрита следа
Мария Черешева насочва вниманието към липсващи ключови фигури: „Прави впечатление, че кметът на Гинци изчезна от картинката. Веднага изчезна. Деян Илиев, който е открил трите тела на „Петрохан“, също вече не фигурира в този разговор“. Тя подчертава тревогата: „ключов свидетел, който е първият човек, озовал се на това място, вече го няма в публичното пространство и никой не може да го намери“.
Тези изчезвания карат да се мисли за задкулисни игри или за сериозна небрежност – и двете възможности са смущаващи.
Политическата употреба на версията
Николов обръща внимание и на начина, по който версии за секта и педофилия са използвани като „удобна политическа дъвка“. Според него темата е била вкарана в парламента с „грозни сценки и обиди“, а Черешева допълва, че агресивният език и политизирането на трагедията са обидни за близките на жертвите и за цялото общество.
Това политическо използване не само задълбочава болката на семействата, но и замъглява истината, която всички търсят.
Какво следва?
Николов настоява: „Ако ДАНС няма интерес информацията да излиза, тогава трябва да променим ДАНС“. Тази реплика звучи като повик за реформа, но преди всичко е огледало на общественото отчаяние – когато институцията, която трябва да защитава, се превръща в източник на подозрение, доверието умира.
Истината около „Петрохан” все още не е излязла наяве. Липсата на ясни отговори, прекратените проверки и изчезналите свидетели оформят образ на случай, в който мълчанието тежи повече от думите. Едно е сигурно: докато тези въпроси не получат подробни, недвусмислени отговори, обществото ще продължи да търси истината.
