„За мен информацията не беше правилно поднесена – на части, което позволи да има въображение.“ С тези думи криминалният психолог Тодор Тодоров разкъса плащаницата на мълчанието и за първи път очерта мрачната картина около Ивайло Калушев.
Тодоров не спести драмата: „Това е едно тежко криминално престъпление на един човек (Ивайло Калушев), който през годините някак си, незабележимо на външния свят, е успял да се развие така, че да повлече хора с него.“ Тоновете на експерта рисуват образ на лидер, около когото се е случвало нещо повече от влияние — нещо опасно.
Три самоубийства и три убийства — какво общо имат?
„Става въпрос за три самоубийства и три убийства – едно убийство в Петрохан и две на Околчица. Тези хора не са успели сами да отнемат живота си и затова някой друг е натиснал спусъка“, смята експертът. В тези думи има обвинение, има мистерия и много въпроси без отговор.
Оказва се, че не става въпрос само за единични трагедии, а за организирана последователност. „Задайте си въпроса дали не е имало йерархия, по която едни хора могат да умрат на определено място, а други – на друго.“ Речникът на Тодоров създава усещането за система — с роли, места и предварително начертани съдби.
Смърт като ново начало — измамен мир
„Това са хора, които са възприемали смъртта като ново начало, а не край,“ казва Тодоров. Тази фраза е като нож: тя изважда наяве какво мислели жертвите, но и каква култура е била изграденa около тях — култура, която превръща крайния акт в ритуал.
Една обща тема в анализа на психолога е начинът, по който хората биват подготвяни — манипулация, която стига до „зомбиране“. „Зомбирането около Калушев е било повсеместно. Той е злият гений, за мен всички други около него са жертви.“ Тази оценка слага етикет на динамиката: лидер, който контролира, и хора, които следват срещу себе си.
Роля на родителите и укритите провали
Тодоров обръща внимание и на реакциите на близките: „А родителите са склонни да избягват очевидни неща, за да не си признапят провала към децата си.“ Тази констатация хвърля светлина върху тихата болка и отричане — фактори, които могат да поддържат и подхранват опасни общности.
Психологът рисува сценарий, в който семейната вина и социалното замълчание са съучастници в трагедията.
Полови и духовни обвинения
В центъра на скандала стоят и тежки лични характеристики: „Това, че Ивайло Калушев има педофилски наклоности, не подлежи на коментар. Това е факт.“ Тези думи са без апели и без пространство за интерпретация — твърдение, което допълнително окървавява картината на извършеното.
Освен това психологът критикува начините, по които движенията около фигурата са били представяни: „Това че използват някакви елементи на будизъм и е облякъл цялото си движение в будизъм, а то всъщност е шаманизъм и окултизъм, е факт.“ Етикетите на духовността тук служат като фасада — маска, която прикрива по-мрачни практики.
Имаше ли външна намеса?
Накрая Тодоров поставя директен въпрос: има ли друг виновник отвън или всичко е плод на системата около Калушев? „Нямам съмнения, че няма външна намеса. В самоубийствата е имало начертана смърт. Ако мафията ги убие, защо ще убие на две различни места, защо ще ги убие навън, а не вътре, за да изгорят“, допълни експертът.
Тези думи не затварят случая — те разширяват отвора на мистерията. Остава впечатлението за човек, който е изградил империя от зависими, за семейства, които отказват да видят истината, и за смъртни случаи, които започват да приличат на умишлени актове, а не на трагични съвпадения.
Истината, която Тодоров очертава, е сурова и неудобна. Но тя изисква внимание — не само на властите, но и на обществото, което допуска такива мрежи да растат „незабележимо на външния свят“.
