Кметът Виталий Кличко отправи ясен и тревожен призив към киевчани: който може да намери алтернативно жилище с ток и отопление извън столицата, да го направи незабавно. С думите си той рисува картина на град, който е на ръба на нова, тежка вълна от лишения и изпитания.
„Ситуацията е крайно трудна, но тепърва могат да дойдат и по-трудни моменти. Запасете се с продукти, вода и необходимите лекарства“, написа още Кличко в обръщение към киевчани от социалните мрежи.
Празни улици и домове без топлина
Стотици хиляди жители на Киев напуснаха града още след руските бомбардировки от 9 януари. Днес тъмнината не е само метафора: токът е аварийно изключен в повечето украински области, а режимът бе удължен в Харковска, Сумска, Запорожка и Днепропетровска. Полша и Европейският съюз изпращат в страната стотици генератори, но това засега е само временен пластир върху безпрецедентна криза.
В столицата почти 2 хиляди жилищни сгради останаха без отопление тази сутрин, предаде БНР. Какво означава това за семействата, за болните и за децата? Мнозина вече са тръгнали — и картината е на град, който се изтегля, дом по дом.
Ударите отвъд границите
От своя страна украинските въоръжени сили потвърдиха, че вчера и днес са нанесли въздушни удари по петролни складове и терминали в руския град Пенза и в Краснодарския край. Това превръща конфликта в нов, опасен кръг, където енергията се оказва както оръжие, така и заложник.
Според източници на „Файненшъл таймс“, двустранно прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура е едно от предложенията, които ще бъдат обсъдени на днешната среща между украински, руски и американски представители в Абу Даби. Оказва се, че дори когато мълчат оръдията, темата за тока и парното остава в центъра на масата за преговори.
Кой плаща за възстановяването?
Русия лансира идеята за размразяване на 5 милиарда долара руски активи, които сега са блокирани в Съединените щати, за да бъдат използвани за възстановяване на окупираните от нея украински територии. Тази маневра предизвика остра реакция от Киев.
Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли предложението и заяви, че страната му ще се бори да получи за възстановяването си всички замразени руски активи: „Изглежда малко странно Русия – агресорът да иска пари от замразените си активи. Тези активи са замразени заради тяхната агресия, а те искат да ги използват, за да възстановят своите райони. Те започнаха тази „специална военна операция“, както наричат войната. Именно те я започнаха, честно казано, претенциите им са безумни“.
Това е пряма конфронтация на дипломатическо поле: парите и възстановяването се превръщат в новия фронт, където всяка стъпка се следи внимателно.
Територии, гаранции и датата за подпис
Зеленски очерта и ключовата пречка пред мирните преговори — териториалния въпрос. Русия настоява да получи онези 5000 квадратни километра от Донбас, които украинската армия все още държи. Това условие прави всяко споразумение високо рисковано и натоварено със значими политически и човешки последствия.
В същото време украинският лидер увери, че друг важен въпрос — каква помощ ще получи от САЩ в случай на нова руска агресия — вече е решен. „Ключовата договореност за гаранциите за сигурност вече е налице. Сега чакам президентът Тръмп да определи датата и мястото от него зависи. Ние сме готови да подпишем документа. Искам да подчертая – за нас това е исторически документ.“
Тези думи придават тежест на всеки следващ дипломатически ход. Ще последва ли подпис, който да промени хода на събитията, или ще видим още жестоки разигравания на полето и в залите за преговори?
Практическите въпроси остават
Междувременно ежедневието на хората е белязано от студ и неяснота. Апелите за запаси от продукти, вода и лекарства звучат като последен сигнал за подготовка. Генераторите от Полша и ЕС ще помогнат, но не решават проблема в дълбочина.
Киев е на ръба — и изборът пред неговите жители е тежък: да останат и да издържат в ограничени условия, или да потърсят сигурност извън града. Историята тепърва ще покаже кои решения ще се окажат съдбоносни.
