Как започна невижданата административна бъркотия
Историята звучи като административен парадокс – и това не е просто фигура на речта. Деян Димитров от Бургас разказва как от края на 2024 г. животът му е обвързан със серия от електронни фишове… за коли, които не е притежавал, не е управлявал и с които няма никаква връзка. Първоначално той приема всичко за единична техническа грешка. Истината обаче е друга – фишовете не само продължават, те се множат.
От чат към SMS: когато тормозът сменя канал
Първите сигнали пристигат чрез популярно чат приложение и мъжът не им обръща сериозно внимание. После нови електронни фишове – отново за същата регистрация, със същия размер на глобата. В опит да се предпази Димитров блокира съобщенията в приложението, но скоро чудото продължава чрез SMS. Технологичната мистерия е придружена от усещане за безизходица: как и защо чужди нарушения непрекъснато се приписват на напълно несвързан човек?
Къде потъна отговорността?
В опит да изясни ситуацията Димитров подава сигнал към Министерство на вътрешните работи. Отговорът, който получава, е сух и без особен комфорт – системата едва ли може да помогне, защото само обработва данни, подадени от институциите. Последва проверка, разпоредена към полицията в Ловеч. Оказва се, че обещанията за действие звучат добре на хартия, но фишовете не намаляват; напротив – те се увеличават.
Неприятният обрат
Случаят придобива още по-абсурден характер, когато след извършената проверка Димитров получава нова глоба – този път на по-висока стойност. По информация от местната полиция реалният собственик на автомобила не е открит, но негов близък потвърждава телефонния номер, на който се изпращат съобщенията. Така, на практика, чужди нарушения продължават да се „приписват“ на напълно несвързан човек.
Какво остава неясно и защо това вълнува всички
Случаят поставя остри въпроси за контрола върху данните в административните системи и за веригата от отговорност – от записването на нарушение до изпращането на фиш. Когато една институционална машина започне да „пуска“ грешни сигнали, жертвата не само губи време и нерви, но и се оказва уязвима на по-сериозни последици. Дали става дума за техническа грешка, човешка небрежност или нещо по-сложно – остава неясно.
Психологическата тежест
Потърпевшият описва преживяното като почти психологически тормоз: обещания за проверка, които не довеждат до край, поредица от пристигащи фишове и усещането, че никой не поема истинска отговорност. Когато една институция отговори, че не може да съдейства, защото обработва само данни, подадени от други, върху гражданина пада цялата тежест на доказване и разследване. Това не е само бюрократична нервност – това е ежедневен стрес, който се трупа всеки път, когато в телефона звъни съобщение за нова глоба.
Въпросите, които остават
Как ще приключи този случай? От полицията в Ловеч уверяват, че ще бъде сложен край на проблема. Дали това ще се случи на практика, остава да разберем. А през това време един човек продължава да получава нежелани известия и да пита: кой изпраща фишовете и защо именно аз съм този, на когото „приписват“ чужди нарушения?
Думите, които разказват повече
„Първите съобщения пристигат чрез популярно чат приложение и са за автомобил с регистрация от Ловеч. Димитров не обръща сериозно внимание, вярвайки, че става дума за техническа неточност. Година по-късно обаче започват да пристигат нови фишове – отново за същия автомобил, със същия размер на глобата.“
„Случаят придобива още по-абсурден характер, когато след извършената проверка Димитров получава нова глоба – този път на по-висока стойност. По информация от местната полиция, реалният собственик на автомобила не е открит, но негов близък потвърдил телефонния номер, на който се изпращат съобщенията. Така, на практика, чужди нарушения продължават да се „приписват“ на напълно несвързан човек.“
Остава въпросът: кой ще поеме отговорността и кога този административен парадокс ще бъде преустановен?
