„Истината обаче е друга…“ — така започва анализът на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов за делото „Петрохан“. Няколко сурови изречения, но с тежестта на обвинение и недоверие: според него обществото няма да приеме версията на прокуратурата.
Какво казва Кокинов
Кокинов не спестява резките оценки: делото е „тежко деяние“, но реакцията на институциите и обществото е от „мълчание към свободия“, където всяка възможност се коментира и разпалва въпроси. „Предполагам прокуратурата ще излезе с някаква случка и обществото никога няма да приеме тази версия“, казва той и добавя, че версиите са „повече от две“.
Кой е Ивайло Калушев и какво показват фактите
Според Кокинов Ивайло Калушев е разполагал с 21 имота и очевидно е имал добри средства — ползвал е модерна техника и автомобили. Това, според бившия прокурор, рисува образ на добре организирана дейност, но трудно поддаващ се на ясна дефиниция: „Трудно е да дефинирам с какво се е занимавала групата. Най-общо казано са си играли на войници и са помагали на властите.“
Мотивите и пътят на парите
Кокинов посочва, че мотивът за действията на загиналите може да е религиозен, „може би и финансов или на финансова основа“. Той е категоричен: пътят на парите е проследим, защото става дума за дарения, които не са малка сума. Това оставя пространство за въпроси — кой е дарителят, къде са отишли средствата и кой е контролирал потока.
Защо жалбите спират и кой раздава материалите
„Не виждам проблем да се види защо са прекратявали съответните сигнали. В повечето случаи самите жалбоподатели са оттеглили сигналите си. Би могло да се извършат и други процесуално-следствени действия“, заявява Кокинов. Тези думи подсказват, че следите не винаги са оставени да водят до окончателни изводи — понякога сигналите просто угасват.
Интересен и притеснителен момент според него е, че прокуратурата е изпратила материали от досъдебното производство на Народното събрание — ход, който според Кокинов се прави обикновено само при въпроси за имунитет на депутат. Той предполага, че това действия показва: прокуратурата вижда, че няма да се очертае конкретен извършител и „може би затова благородно раздава материалите“.
Млади хора, семейни драми и хижата
Кокинов описва и напрежението в групата: „Набирани са младежи, които са имали проблеми със семействата, с наркотиците и семействата им са се съгласили някой друг да ги отгледа.“ Тези думи рисуват картина на уязвими хора, вкарани в структура, която уж ги възпитава, но после води към трагедия.
„Нещо се е случило между мъжете, за да се стигне до сбогуването и тръгването към Околчица“, споделя той — и оставя неотговорен въпрос: случайност ли е или прецизирана ескалация?
Версиите се множат
Кокинов цитира банкета от хипотези, които обществото и медиите подхвърлят: „То не бяха рейнджъри, мексикански наркобарони, дървена мафия.“ И заключава, че ако МВР е искало информация, няма нищо незаконно в това, но е „не много за хвалба“, ако се ползва частна техника. В същото време множество лица — „може би от притеснение“ — са „бягали пред вятъра и си признали доброволно, че са ходили в хижата“.
Завършекът на думите му е като призив към търпение и критично мислене: прокуратурата може да излезе с версия, но обществото, според Кокинов, ще остане с недоверие и много въпроси. Какво крие този недовършен разказ — остава да видим кои следи ще се проследят и кои документи ще проговорят.
