В сенките на разследване, което продължава да буди въпроси, от хижа „Петрохан“ бяха иззети ръкописи, които хвърлят нова светлина върху трагичните събития и странните истории около тях. В документите се редуват бележки за общинско планиране в контекста на „Зеления преход“ и дълбоко лични, философски наставления за самоусъвършенстване — комбинация, която кара да се чудим кой и защо е писал тези редове.
Какво съдържаха бележките?
Част от бележките са сухи и технически — стратегия за общинско планиране, идеи за устойчива промяна. Други пасажи минават в полето на духовното: съвети за навици, дисциплина и дори препратки към тибетски будизъм. Сред фразите се срещат изречения като „Развий специално отношение към гледане на филми с Лама Иво“, „Бройки, без да гониш бройки“ и „Лъжа и лигавщина се изкореняват само със стоманена дисциплина“ — словесни картини, които звучат едновременно интимно и загадъчно.
Кой е свързан с ръкописите?
Предполага се, че документите са на Ивайло Калушев, но авторството тепърва ще се доказва. Този факт само усилва напрежението: на страниците има комбинация от административни идеи и духовни послания, оставени в място, което според местните носи своята тъмна репутация.
Пътуване, което не намери спокойствие
В последните си дни, на 27 януари, Калушев, Николай Златков и 15-годишно момче са пътували от София към морето, придружени от непълнолетно момиче. Крайната им точка е била село Българи. По-нататък събитията добиват почти митични измерения: разкази за храмове наоколо, за самодиви и за къща, която „била обладана“.
Момичето разказва: „Разказаха ми за храмовете наоколо и ми казаха, че има храмове и самодиви. Иво ми разказа, че предишните собственици на къщата винаги са си тръгвали, защото къщата била обладана.“ Тези думи звучат като предупреждение, оставено да ехо в празните стаи на място, което мнозина вече смятат за прокълнато.
Селският глас: шестата поред стопанка?
Един от малкото съседи, Дамян, не пести приказките: „Тези са шестите собственици! Който е дошъл тук – хаир не е видял“, казва той, придавайки на историята още по-зловещ привкус. Такъв коментар превръща имотната сага в локален мит — място, което сякаш не успява да задържи щастие или спокойствие.
Бързането, незаключената врата и гласовете на очевидците
Дамян разказва, че на 30 януари групата тръгнала с кемпера в силна бързина. „Попитах ги: ‘Тръгвате ли?’. Те казаха: ‘Да’. И като духна вятърът – вратата започна да се удря. Обадих му се, а той каза, че от бързане не са заключили вратата и да я затворя.“ Този дребен детайл — незаключена врата, шум от вятър — остава като малка сцена в по-голямата драма.
Непълнолетното момиче допълва картината: „Мисля, че беше замислено да останем за по-дълго време. Но родителите ми не ме пуснаха за по-дълго и затова тръгнахме обратно. Мисля, че идеята беше да се върнат обратно на морето, след като ме оставят в София.“ Планове, объркани намерения и прекъснати маршрути — всичко това подрежда пъзел, който още не се е сглобил.
Истината тепърва ще се изясни
Ръкописите са факт; техните автори и мотиви — предмет на разследване. Между страниците има стратегии, наставления и лични дневникови нотки, които оформят портрет на сложна фигура. Въпросите остават: какво е целта на тези бележки, какво място заемат в живеещите митове за къщата и какво ще разкрие продължаващото разследване?
Историята е смес от документи, човешки свидетелства и селски легенди — и никой не може да каже къде точно свършва фактът и къде започва мистерията.
