„Да знаеш как реве, куче да реве… не го оставихме!“ – разказ от пепелта, който разплаква и най-коравите
27 юли, следобед. Жегата е задушлива, а село Козарево – спокойно, до момента, в който черен дим като от адска фурна не се издига над къщите откъм Бакаджика.
В една от последните къщи на селото живеят баба Недка (84) и дядо Никола (89) – възрастна двойка, градили дом и живот с две ръце, тухла по тухла. Дом, останал им от бащата на Недка, граден от Никола – строител с минало и сърце.
Всичко се променя за минути.
„Само дим. Черен дим идва, ей така, облаци. На 85 години ще стана – такова чудо не съм видяла“, казва тя със задавен глас.
Огънят вече е в двора. Пенсионерите, шокирани, грабват маркуч, опитват да гасят. Без шанс. Пламъците настъпват безмилостно.
И тогава се появяват младите доброволци – непознати герои, които влизат в къщата, за да ги спасят от горящата клопка.
Но баба Недка отказва да излезе. Причината – кучето Роки, което от страх се скрило.
„Да знаеш как реве, куче да реве… Аз се мушкам под масата, не мога… дядото дойде и го хванахме, той го взе. Спасихме го. Как ще го оставя?“
Домът – изпепелен. Спомените – овъглени. Животът – обърнат на пепел.
„Как няма да ревеш, баба… едно по едно да се мъчиш. Сърцето ми ще изскочи, много ми е свидно. Мъка, голяма мъка е, бабо, голяма мъка“, плаче тя пред камерата на bTV.
Сега възрастната двойка има само спомени, сълзи… и Роки. Нямат дом, нямат покрив. Но имат нужда от помощ.
Историята им е апел. Към съвестта, към човещината. Защото когато животът изгаря в пламъци, спасението понякога започва с едно „Не ги оставяйте“.
