Приятелят и сътрудник на Ивайло Калушев, Асен Асенов, публикува взривяващ по дух и търсещ отговори текст във Facebook. Бившият главен редактор на списание „Едно“, който заедно с Калушев е снимал филма The Unexplored, не просто изразява недоверие — той поставя условия, които променят тонa на историята.
Какво всъщност написа Асен Асенов
В публикацията Асен изброява седем точки, адресирани до Национална следствена служба, Министерски съвет, всички български граждани и до Посолството на Франция в България. В тях той твърди, че сам е потърсил разследващите веднага след трагедията и призова да бъдат попитани как е протекъл разговорът и какво са му казали.
Той разказва как се е свързал и с известни журналисти: първо с Генка Шикерова, „обясних колко много ѝ вярвам и защо искам да говоря“. Единственият отговор, който получил, бил „Записваме в сряда“. Вместо него, който познава Иво Калушев от 33 години, на мястото се появила София Андрева. „Няма какво повече да коментирам“, пише Асен.
След това той посочва опитите си да говори с Лора Крумова и че е тагнал в поста и Новините на NOVA — реакция не последвала. В своите думи Асен заявява, че след всичко, което е прочел, чул и видял, няма доверие в българските институции.
Драматичната молба: само пред френските власти
Точка пет от публикацията е най-крайна: „По тази причина съм готов да дам пълни показания само и единствено в присъствието на Еманюел Макрон и френските власти.“ Това твърдение оставя много въпросителни и създава необичайно изискване — свидетелските показания да бъдат пред международна, а не национална институция.
Той продължава, че тъй като никой не се грижи за сигурността му, писменото волеизявление, което е направил пред Ина Лулчева, да се счита за негово истинско завещание и искрено желание. В допълнение Асен заявява, че никога повече не би се върнал в България, защото според него „тя е опасна. На тази територия убиват даже деца.“
Кой реагира и какво последва
Под публикацията се появиха коментари от известни лица. Миролюба Бенатова, която води „Дневен ред“ заедно с Генка Шикерова, пише: „Бил си поканен за участие в ‘Дневен Ред’, не дойде. Не разбирам защо замесваш Генка в своите писания. Ти не отговори“.
От своя страна Генка Шикерова коментира директно под поста: „Да. Записваме в сряда. Добре ще е да говорим“. Тези реакции добавят още пластове на напрежение — покана и отговори, но и усещане за липса на комуникация или за недоразумение.
Думи, които будят повече въпроси
Публикацията завършва с P.S.: „Истината е като водата – винаги си намира път! Чувал съм го от фалшивия Лама“. Този финален щрих внася мистерия и личен тон, който оставя читателя да се пита кое е реално и кое — възприятие.
Текстът на Асен Асенов е върху тънък лед между лична тревога и публично обвинение. Той описва опити за контакт, липса на реакция, притеснение за сигурността и решението да търси защита и свидетелстване извън страната. В тези думи има недоверие, гняв и страх — емоции, които лесно разпалват обществен интерес и поставят въпроса: защо се стигна дотук и кого ще убедят аргументите му?
Какво остава за изясняване
Остава неясно дали ще има отговор от институциите, дали разговорът „в сряда“ ще се състои и какви ще са последствията от неговото искане за чужда защита. А докато въпросите висят, думите на Асен продължават да действат като искра — призовават за отговори и заставят да се вгледаме в това кой и как разследва, кой дава доверието си и какво означава да се чувстваш в опасност на собствена земя.
