Публикацията разкрива нов, напрегнат ъгъл на историята около случая „Петрохан“ — думите идват от психолог, който оценява личността и мотивите на издирвания Ивайло Калушев и младежите, за които се предполага, че са с него. Нейният извод е ясен, но провокативен: говорим за демонстративно наказателно убийство и за хора, които се крият от страх, а не от вина.
Какво казва психологът за Калушев
Според психолога публично известният житейски и морален профил на Калушев „не съответства на профил на извършител на такова престъпление“. „Това е човек с ясно изразени хуманитарни каузи, с история на помощ и отдаденост. Лично аз не мога да мисля за него като за престъпник по отношение на неговата психика и личност“, каза тя. Тези думи рисуват образ на човек, който изглежда в противовес с тежките обвинения, свързани със случая.
Писмото до майка му — страх или признание?
Психологът коментира и писмото, за което се твърди, че е написано от Калушев до майка му: „Виждаме чисто човешка реакция на страх и заплаха. Не става дума за кодирано послание или предупреждение за отнемане на живот“. Тук тонът се променя — вместо мистерия и тайни кодове, виждаме лична, уязвима реакция. Това превръща писмото в ключ към емоционалното състояние на автора, а не в доказателство за ритуал или заранее планирано послание.
Реакцията на бащата и общественото разделение
Думите на Яни Макулев — баща на едно от издирваните момчета — доведоха до разгорещени реакции в обществото. Той обяви, че е спокоен за 15-годишния си син, за когото се предполага, че е заедно с Калушев. Психологът отвръща прагматично: „По-скоро говорим за доверие, а не за прикриване. Категорично изключвам хипотезата, че поведението му е с цел да предпази детето си чрез мълчание“. Тази оценка поставя фокус върху мотивацията на родителя — спокойствие и доверие, а не умисъл да се крие нещо.
Защо се укриват? Страхът като движеща сила
„Причината е безопасност. Тези хора се чувстват застрашени. Ако имаха доверие, че институциите могат да ги защитят, биха се появили“, казва психологът. Тази проста, но тежка фраза подрежда парчетата на пъзела: укриването не е задължително знак за вина, а често е акт на самосъхранение. Ако това е вярно, тогава общественият дебат може би е насочен в грешна посока — вместо да обвинява, трябва да пита кои са източниците на страх.
Преднамереност и характер на престъплението
Психологът не оставя неясно понятието за същността на престъплението: „В никакъв случай не става дума за моментна ескалация. Престъплението е извършено преднамерено, хладнокръвно, с прецизност и ясен сценарий“, допълни Димитрова. Тази оценка подчертава студения, изчислен характер на деянието и кара читателя да се пита кой би могъл да стои зад такъв сценарий.
Религиозният елемент — какво показва той
Наконец, психологът се заема и с така често споменаваната религиозна нишка. По думите ѝ религиозният елемент, който се коментира в публичното пространство, „също не сочи към ритуално убийство. Ритуалните убийства имат съвсем различна конструкция и послание. Там има мъчение, не екзекуция. Тук не виждаме такъв модел“. Тази категорична оценка отсича спекулациите и пренасочва вниманието към други възможни мотиви.
Историята остава отворена и напрегната: имаме психологическа оценка, която отрича лесни обяснения и призовава за по- внимателен прочит на поведението и мотивацията. В центъра са хора със страх, доверие и сложни емоции — и това променя начина, по който трябва да гледаме на „Петрохан“.
