Радослав Кирилов пристигна в Левски след края на миналия сезон и за кратко време се превърна във важна фигура в отбора. С атрактивни дрибъли по лявото крило и взривяващи моменти на терена той успя да вдигне феновете на крака и да се настани сред любимците „сините“. Историята му в клуба звучи почти като филм — но истината, която разказва самият той, е още по-интересна.
Какво промени ноември и защо Левски изглежда различен
„Направихме добър полусезон“, казва Кирилов и говори за солиден колектив и „невероятен тренировъчен процес“. Тонът му е спокоен, но думите му крият увереност: отборът има стабилна основа, но това, което предстои, е най-трудното. И тук идва въпросът — защо точно сега Левски изглежда като фаворит?
Отговорът не е в едно-единствено събитие. Ради обрисува балансиран тим — силен в защита и атака, който се надгражда всеки ден. „Когато работиш, винаги можеш да се подобряваш“, признава той, добавяйки, че професионализмът в клуба е на високо ниво и че амбицията е да вдигнат още играта си.
Конкуренция без викове: рецептата на Кирилов
Най-любопитният момент от разговора е реакцията му към новото попълнение на неговия пост — футболист със сходни качества. Вместо ревност, Кирилов предлага неочаквано простичка формула: „конкуренция без сръдни“. Без интриги, без скандали, само работа и постоянство.
„Конкуренцията те държи нащрек — да не пускаш кокала, да си на всяка тренировка на 100%“, казва той. И ясно дава послание: който покаже по-добра форма, ще играе. Колективът? Приел новите по един и същи начин, както самият Ради беше приет — с позитивизъм и подкрепа.
Веласкес: емоция, която държи отбора буден
За треньора Хулио Веласкес Кирилов говори с уважение: „изключителен професионалист, изключителен човек“. Да, той е емоционален на мачовете, но тази емоция, според Ради, носи заряд и дисциплина. Едно откровение: треньорът не мисли толкова за позиция, колкото за пространства — и това кара офанзивните играчи да стават по-гъвкави и полезни на различни места в атака.
Игра и позиция — готов на 100%
Когато го пускат от дясно в контроли, той не се оплаква — казва, че където треньорът прецени, може да бъде полезен, ще е на линия.
Националният призив: Индонезия и шанс за младите
Кирилов не крие честта да носи националната фланелка. Новината за турне в Индонезия, където България може да срещне и отбори като Сейнт Китс и Соломонови острови, той приема прагматично: „Така са преценили — щом футболният съюз го счита за полезно, трябва да го приемем.“ Но зад думите личи надежда — селекционерът ще дава шанс на младите, а това може да бъде полезно за бъдещето на отбора.
И ако го повикат? „Разбира се. Винаги съм на линия, когато националният отбор има нужда от мен“, отговаря той кратко, но убедено.
Между миналото и бъдещето: защо успя късно
Попитан защо кариерата му се разви в по-сериозен мащаб по-късно, Ради признава: ранните години в Италия преминали в по-долните дивизии, а връщането в България на 24-25 години е бил важен ход. Не съжалява — предпочита да гледа напред, да живее ден за ден и да удължи кариерата си колкото може повече.
Послание към феновете и бъдещите попълнения
Към феновете: благодарност и обещание. Към младите и новите: „Да се даваш, да се раздаваш и хората ще те оценят.“ Точно това, според него, е ключът — отдаденост, труд и желание да вървиш напред.
Ради Кирилов не ви обещава сензации. Той предлага труд, дисциплина и готовност — както да се бори за титлата с Левски, така и да последва националния призив, дори до Индонезия. И в този прагматичен, но емоционален тон се крие истинската сила на един играч, който вече е част от сърцето на отбора.
