Русия насочи огъня не само към градове и мрежи, а и към сърцето на ядрената безопасност в Украйна. Последните дни разкриха тревожна картина на повтарящи се удари по електропреносни подстанции, от които зависят атомните електроцентрали — и опасността вече не е само теоретична.
Какво се случи през януари
На 17 януари Главната военна разузнавателна служба на Украйна (ГУР) предупреди за планове на Русия да нанесе удари по подстанциите, които захранват украинските АЕЦ. Оказа се, че това не беше само предупреждение — на 19 срещу 20 януари руските ракетни и дронови атаки нанесоха сериозни щети на енергийната мрежа в цялата страна, особено в Киев.
На 20 януари руските удари прекъснаха електрозахранването на разпределителните подстанции, доставящи ток за АЕЦ „Чернобил“ — за втори път от 12 януари. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси съобщи, че военните действия са повредили няколко ключови електроподстанции, критични за ядрената безопасност на „Чернобил“.
МААЕ наблюдава, Русия омаловажава
Още на 16 януари Гроси заяви, че екипи на МААЕ са наблюдавали военни дейности или въздушни тревоги във всичките пет ядрени обекта в Украйна в периода 11–18 януари. Тези наблюдения подсказват, че рискът е системен, а не случаен.
В отговор Русия и нейни представители намалиха значението на случващото се. Постоянният представител на Русия в ООН във Виена Михаил Улянов, който представлява страната и в МААЕ, заяви, че Русия не се опитва умишлено да влоши електроснабдяването на украинските АЕЦ и критикува Украйна за обръщането към Международната агенция за атомна енергия.
В репортажа на руската държавна агенция ТАСС осъждането на ударите от украинска страна бе определено като „драматизация“, което допълнително омаловажи въздействието на атаките в очите на руска пропаганда.
Истината обаче е друга
Улянов умишлено пренебрегва контекста: тези прекъсвания на електрозахранването идват на фона на системни удари и вече нанесени щети по украинските ядрени обекти по време на войната. Повтарящите се удари не са просто инциденти — те увеличават вероятността от разрушаване на критична инфраструктура или от толкова сериозни повреди, че възстановяването да изисква месеци или години.
Гроси ясно заяви, че повредите по подстанциите имат пряко значение за безопасността на АЕЦ „Чернобил“, а прекъсването на захранването там не е единичен случай, а повторение на опасна тенденция.
Кой говори и какво казаха думите?
Постоянният представител Улянов отговори на прекъсването като критикува „опитите да се създаде впечатление“, че „незначителни прекъсвания на електрозахранването“ могат да доведат до ядрена катастрофа. Той се позова на документа на МААЕ за Международната скала за ядрени и радиационни събития, посочвайки, че прекъсванията на електрозахранването „не представляват „никаква ядрена заплаха“, като обосновка за своите пренебрежителни изявления.
Това обаче изпуска ключовия факт: не става дума само за еднократно прекъсване, а за повтарящи се, насочени атаки върху инфраструктура, без които ядрените обекти не могат да функционират нормално. Контекстът и честотата на тези удари правят ситуацията много по-сложна и опасна, отколкото звучат сухите цитати.
Въпросите остават
Защо се удря именно мрежата, която поддържа АЕЦ? Дали става дума за случайни поражения или за стратегия, която увеличава риска за ядрена безопасност? Какво ще стане, ако следващ удар унищожи критичен елемент и възстановяването отнеме месеци?
Оказва се, че отговорите не са простички. Докато едни омаловажават, други алармират — а в средата е реалният риск за инфраструктурата и хората, които зависят от нея. Историята продължава, а сигналите за тревога не намаляват.
