Банковият сектор отчете рекордна номинална печалба от 1.62 млрд евро за деветмесечието на 2026 г., но под лъскавата фасада се крият спешни проблеми за качеството на активите и устойчивостта на модела на растеж. Вместо триумф, числата рисуват картина на късна фаза на лихвена еуфория, надуване на имотни експозиции и нарастващи обезценки.
Какво всъщност се крие зад триумфалната реторика
Отклоненията в редакторската обработка на данните демонстрират не просто неточност, а системно подценяване на риска. В няколко ключови случая милиони биват смесвани с милиарди – грешки, които размиват аналитичната стойност на отчета. Представянето на растежа на потребителското кредитиране и балансните величини минава през редакторска небрежност, но по-важно е, че самите баланси съдържат тревожни сигнали, които не бива да се игнорират.
Провизиите растат — алармен сигнал в баланса
Най-стряскащият индикатор е рязкото нарастване на разходите за обезценки — плюс 53.6% на годишна база до 382 млн евро. В условия на предполагаемо икономическо благополучие и висока заетост това е ясен знак за влошаване качеството на кредитирането. Четвърт от допълнително заделените провизии — близо 96 млн евро — са в концентрираната позиция на малка специализирана институция като Ти Би Ай банк. Това означава, че сегментът на бързите и потребителски заеми за най-уязвимите вече показва първите признаци на разпад, с потенциал да зарази по-широки портфейли.
Ипотечният растеж прикрива преразпределение на риска
Ипотечното кредитиране отчита годишен ръст от над 25% и общ портфейл от 21.5 млрд евро, но паралелно реалният обем на сделките намалява. Тази несъвместимост означава, че банките финансират все по-малко покупки с по-големи кредити, тоест акумулират риск чрез помпане на средния размер и съотношението дълг/обезпечение. Водещите трезори, включително Банка ДСК и ОББ, се борят за пазарен дял, подхранвайки растеж, базиран на надценени обезпечения. В мига, в който ликвидността на тези обезпечения се окаже по-ниска, последиците ще ударят капитала на кредитните институции.
Резерви, рента и натиск върху депозитните лихви
Преходът към единната валута и спадът на задължителните резерви от 12% до 1% при ЕЦБ се представя като лесна печалба. В действителност счетоводният ефект пречупва само пасивната страна на баланса: години на почти нулеви депозити създаваха „депозитен лаг“, който с интеграцията в еврозоната започва да изчезва. Паркирането на свободна ликвидност при 2.5% във Франкфурт е временна опция, но натискът за повишаване на лихвите по депозитите ще компресира нетния лихвен марж, който сега е около 2.77%.
Оперативни разходи, данъци и концентрация на печалбата
Оперативните разходи растат с 12% до над 1.07 млрд евро, движени основно от възнагражденията. Тези „лепкави“ разходи ще станат тежест при обръщане на лихвения цикъл. На фона на дебата за извънреден налог върху свръхпечалбите, истинската заплаха за капиталовата адекватност е вътрешната концентрация: над половината от печалбата се концентрира в две институции — Банка ДСК и Уникредит Булбанк — оставяйки останалите участници с оскъдни маржове и растящи провизии.
Крайният извод е ясен и тревожен: голямото число от 1.62 млрд евро не доказва ново икономическо чудо, а сочи към система, която расте върху подвижни и частично скрити основи. Балоните на имотния пазар, агресивното кредитиране и натиснатите депозитни условия формират комбинация, която рано или късно ще поиска своята реална цена.
