„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ — това са последните топли думи, които близки на Тодор Славков, внук на Тодор Живков, ще помнят завинаги. Седмица преди да сложи край на живота си в къща за гости в село Асен, Тошко се свързал с приятелите си с тъжна и прощална нотка в гласа.
Един от неговите близки, пожелал анонимност, признава, че още две седмици преди трагедията е усетил промяна в настроението му – тъжен, унил и изпълнен с любов, но и с тежест, която не може да си обясни: „Не успях да го видя тогава. Това няма да си го простя.“
Шокът от самоубийството на 21 юли, датата на мистериозната смърт на майка му Людмила Живкова преди 44 години, както и на вуйчо му, придава зловещ привкус на случая. Дали това е бил съзнателен акт, белязан от семейните травми, или съдбовна случайност – остава загадка.
Бизнесменът Христо Крушарски, близък приятел на фамилията, споделя, че Тошко е поискал да се усамоти във вилата му в село Асен, където прекарал последните си две седмици. Когато в понеделник спря да отговаря, приятелите му се притеснили и Камериерка от вилата открила тялото му.
Първоначалната съдебномедицинска експертиза посочва, че става дума за самопрострелване, без следи от насилие. От години Тодор носел пистолет, а близките му предполагат, че именно с него е сложил край на живота си.
Въпреки че в интервю от 2011 г. Тошко твърдеше, че никога не е мислил за самоубийство, приятелите му вярват, че дълбока болка го е тегнела, вероятно и здравословна, която той никога не е споделял.
„Той беше силен човек. С голяма душа и огромно сърце“, казва един от близките му.
Разследването продължава, но една от най-големите загадки остава — какво точно тежеше на Тошко и защо избра именно тази зловеща дата, свързана с тежкото наследство на семейството му.
