Йовчев коментира аутопсията на Ивайло Иванов, при която бяха установени две огнестрелни наранявания на главата.
От самото начало думите му разтърсват: бившият председател на ДАНС и бивш министър на вътрешните работи не крие съмненията си и призовава разследващите да не подминават очевидните противоречия. „Има много съмнителни неща около дейността на групата в „Петрохан”. Разследващите трябва да хвърлят сериозни усилия в тази посока, за да се изяснят мотивите,“ каза той в предаването „Офанзива“ по Нова нюз.
Две рани, много въпроси
Фактът, че аутопсията установява две огнестрелни наранявания на главата, отключва лавина от въпроси. За Йовчев това не е просто медицински детайл — това е знак, че общата картина не пасва на лесни обяснения. Той настоява, че за да се приеме хипотезата за самоубийство, е нужна „много сериозна експертиза от патоанатом“, която да докаже дали първият изстрел е повредил мозъка и кои центрове са били засегнати.
Тъкмо тук идва напрежението: ако центровете за движение са унищожени от първия изстрел, възможността за последващи действия е под въпрос. Това според Йовчев означава, че е рисковано да се гони окончателно обяснение без здрави медицински доказателства.
Секта или рейнджъри — какво всъщност са те?
Едно от по-завладяващите твърдения на Йовчев е, че става дума за секта с ясна йерархия и доминиращ лидер. „При всички положения става въпрос за секта, в която има абсолютна йерархия и власт на човека, който е отгоре,“ заяви той, и това рисува сцена на контрол, страх и възможна манипулация.
Йовчев категорично отхвърли версията, че групата е истински рейнджъри, защото поведението им в района нямало нищо общо с опазване на околната среда. Оказва се, че не става въпрос за доброволчески патрули, а за хора, които действат сякаш пазят територия от специализирана атака — заграждане, табели „стреля се без предупреждение“, охранителна техника, оръжия и заглушители.
Защо заглушители?
Този детайл вбеси експерта: „За какво им е на едни рейнджъри, както те се наричат, да имат заглушители?“ попита Йовчев. „Не може да искаш оръжие за собствената си сигурност и самоотбрана, и да искаш заглушител. Това е безумие.“ Тези думи оставят впечатление за подготовка за нещо друго — не само за бракониерство или конфликт за дървен материал.
Възможни сценарии и призив за търпение
Йовчев не спира само до критиката — той подрежда възможни хипотези, които трябва да бъдат проверени: вторият изстрел може да е произведен от някой от присъствалите; възможно е някой да е подредил телата и след това да се е самоубил; възможни са и други, неизброени версии. Той предупреждава срещу прибързани заключения: „Затова се избърза с тази хипотеза преди да има абсолютни доказателства за това.“
Тонът е настоятелен: разследващите трябва да работят задълбочено, да търсят мотивите и да не затварят врати пред версии, които за момента изглеждат невероятни, но не могат да бъдат изключени.
Какво следва?
Истината остава скрита зад редица противоречия — медицински, организационни и поведенчески. Йовчев призовава за сериозен научен подход, внимателно разследване и отказ от бързи обяснения, които само биха подхранили конспирации.
Тази история има всички съставки на сложен и емоционален случай: две огнестрелни рани, странно въоръжение, йерархия и загадъчни решения на място. Разследването ще трябва да каже последната дума — ако разследващите наистина хвърлят „сериозни усилия“, както настояват експертите, може да се появят отговори, които сега изглеждат невъзможни.
